Обикновенната гора

...

Върдж се появи.

Върдж чезна...

Лоугън и Куруму вървяха по една пътека водеща навътре в гората. За щастие беше есен и мрака не беше пълен поради факта, че дърветата обезлистени.

ПП: Дори не знам дали съществува такава дума, но все пак.

пС: никаква идея нямам :д
Куруму пак се беше и отнесла на някъде.. След което се светна и каза:
-Имах да ти разказвам вярно :Д Допреди няколко седмици учих в една академия, където нямаше човеци. завърших 12 клас и ето сега още няколко дена и ще навърша 18.. Нищо интересно
Приключи като се усмихна и попита:
-Преди да ни прекъснат на бесетката, между пръстите ти се появиха железни нокти.?/ Как става това ?

Лоугън изкара адамантиувите остриета на дясната си ръка като ги погледна и каза:

-"Някога бяха костни, но в последствие от един нечовешки болезнен процес..."

След което ги прибра и добави:

-"Тялото ми е неунищожимо."

-Ама това е невъзможно ...
каза тя като го погледна и се изуми :Д

Лоугън се засмя и спря като се обърна към нея и каза:

-"Удари ме с все сила."

-Не искам.. Днес си оправих маникьора..
след което се усмихна..
-Добре вярвам тии

Лоугън поклати глава и каза:

-"Ако искаш да се спрем тук?"

-Няма проблеми
каза тяя
-Виждаш ли онази звезда (посо4ва я) ? Кръстена е на теб, Лоугън!!

Той погледна към небето и каза:

-"Интересно."

И направи дръпка от пурата която почти беше забравил, че дими от устата му.

Куруму седна на земята и започна да си играе с една тревичка и каза:
-Нещо интересно :д

Лоугън се подпря на дървото и каза:

-"А ти всъщност какво създание си? Не помня да спомена нещо за това."

-Сукубус.
Каза тя като продължаваше да си играе с тревичката

Лоугън каза:

-"Сукубус. Чувал съм за вас някъде, но не знаех, че наистина съществувате."

-Какво си чувал за нас ?
Попита тя

Лоугън каза:

-"Нищо хубаво."

След което скочи нагоре и се озова на един клон почти на върха на дървото.

-Значи ве4е не сме приятели ..
попита тя с насълзени очи?

Той я погледна странно и отговори:

-"Кой каза."

Така де провикна се.

-Аха...
каза тя като се излегна и мерка изгряващото слънце..

Лоугън се настани и се забля на някъде.

-Вълчооо, какво ти се правиии ?
попита тя като си 'и се появиха крилете и тя стигна на неговата височина :Д
-Е??

Лоугън се замисли и каза:

-"Ммммм не знам. После може да минем през нас."

-Океу.
Каза тя и тръгна да лети на там :д