David Bowie-sensei-sempai-san-sama....kun

Какаши си бе взел една малка къщичка под наем колкото да има къде да мързелува.

Нинджата влезе в къщата си, полузаспал, прозя се и си каза
- Пфуу, вече съм твърде стар за тази работа...само на трийсет съм...хммм - и обхванат дълбоко в мислите, легна на леглото което се продъни на момента.
- Хъ..?! Кой пък е живял тук...Чоджи? - и захърка на изпотрошеното легло

Bowie-sensei стана и излезе навън да види щу става

От космоса пада нещо със свръх скорост...какво е това...метеорит...комета...не. Това е Bowie-sensei който се приземява право в къщата си като разбива покрива. Хубаво че уцели леглото което строши пода и попадна в мазето. Какаши в полу-безсъзнание бързо захърка сънувайки понита

Какаши правейки изтощени крачки, влезе в разрушената си къща. Метна се през дупката на пода в мазето, и право върху разглобеното легло. Легна изморен и затвори очи, мислейки за битката...не мн след това, сънищата за кечисти отидоха в главата му и той се успокои.

Какаши се събуди свеж и доволен. Беше сънувал как уволняват Джон Сина и Рей Мистерио и как СМ Пънк става световен шампион. Белокосия стана и усети болка идваща от ръката му след тежката битка миналия ден. Той я обвърза с още малко бинт, стана, взе си книгата и излезе от разнебитената си къща като се чудеше как ще обяснява последиците на собственика

Гост Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2010

Както си се разхождаше Кендис го видя и притича,за да се запознаят...

ПП: Той някак си се озова на планината, при пещерата :Д

Ето как:
Какаши-сенсей видя че някой го следи и търти да бяга към планината

Какаши се прибра, метна се в дупката в мазето върху леглото, извади книгата и продължи да чете

Bowie-sensei стана, отпочинал и доволен че е прочел книгата вече за трийсет и осми път. Беше в добро настроение и реши да излезе да се поразходи

Bowie-senpai влезна вкъщи тичащ щото го боляха топките...след миг се замисли и отиде до кенефа. Пълно мълчание...течаща мивка...и сифон....Какаши беше доволен и облекчен и си позволи още малко удобство. Bowie пръдна и кенефа гръмна. След малко сенсейът се съвзе допрочете книгата си за 39-тия път и отново излезе.

Bowie-senpai-san се прибра, стегна си багажа, взе билета си и се запъти към летището да хваща полета за бахамите.
-Няколко дни отпуск от мързелуването с още мързелуване ще ми дойде добре -каза той, взе книгата си и раницата и чезна.

Какво е това. Някой се задава на тротоара. Отива до вратата, хваща бравата и...това е..Bowie-sensei естествено. Той си беше отпочинал като мързелуваше по плажовете на високия си стол...точно така, Bowie и той не знаел как, си беше нарамил работа като спасител на плажа. Имаше няколко трагични случая, но на кой му пука, Bowie се беше върнал и почти подобрил най-високия си рекорд за прочитане на една книга 168 пъти. Той бе оспял да направи само 159 прочитания на Make-Out-Paradise SE, но спокойно има още време. И така Какаши се прибра огладнял, отиде да провери какво има в хладилника и що да види...нищо освен една мухлясала пица от три века която миналия собственик е бил оставил...семпай-а въздъхна, оправи си багажа по гардеробите и им затвори вратите леко, защото едвам се крепяха. Взе книгата си и тръгна да види има ли някакви магазини в града.

Ето го и Bowie, той се прибира готов да пъха продуктите в хладилника. Намята там почти всичко и накрая стигна до една кутия прясно мляко с картинка на крава. Той я взе и я разклати
-Хе-хе..муу - зарадва се той.

Bowie-sensei реши да се поразходи и излезе