Къщата на Ширлей

-Е добре.
Каза тя като въздъхна.
-Казвам се Ал Ширлей. И просто искам да си поговоря с някой. Да живееш сам е скучно.

-Всъщност Ал е от китайски и значи любов, приятелство и такива.
Каза Ширлей и го покани да седна на дивана в хола и го попита дали иска нещо за пиене и дали е още гладен.

-Ами.....
Ширлей се замисли....
-Аз съм дъщерята на Богинята на Луната и се падам нещо смесено между човек и богиня. Отгледана съм от една стара жена и глутница вълци. На 15 съм. Силите ми се надявам скоро да ги ознаеш. НЕщо друго?
ПОпита тя като също го попита дали и той ще и разкаже за себе си.

Закия се позамисли и каза:

-Емии...на колко си ?

-А да и нещо за мене еми...идвам от началото на времето от долния свят кадето всеки ден минаваше по 1 и същ начин бой за оцеляване и ся дойдох тукда си подсиля силите ..тва е най просто казано.

-Човешки 15, но толкова пъти разделях душата си, че истинските не ги помня.
Каза Ширлей и се приближи до Закия, като само го докосна и се усмихна, после се отдръпна веднага и седна на фотьола.
-Имаш интересни сили, но не прилагат на създание като мен.

Ширлей се засмя и го погледна.
-Не знам. Беше на покрива ми.

-Се едно ще успееш или пък някога ще се видим.
Каза си тихо Ширлей и свали слънчевите очила, като отиде да готви за вълците, които скоро щяха да се върнат.

Когато сготви, тя въздъхна и се наметна една мантия, Сложи си шапката и слънчевите очила и излезе.

Ширлей се прибра и отиде да види, какво правят вълците. Тя видя, че всичко е спокойно и отиде в кухнята. Тя си взе едно сокче на Вишна и се замъкна към хола. Момичето легна на дивана и се загледа в тавана.

По някое време Ширлей стана и излезе.

Ширлей се прибра и си отиде в стаята. Тя се съблече и отиде да си вземе душ. А докато беше под душа съвсем тихо ридание се чу. Когато тя излезе си беше нормалната. Ширлей излезе на тересата и се загледа в едно дърво.