Бар " Котки "

Момчето пристигна като седна на бара и си поръча мента с лед.

Изида влезе и се огледа и седна на в единия край на бара като си поръча на уиски..

Хайнрих погледна към новодошлата.

Изида се обърна към него като се усмихна и отпи от уискито
-Изида Мулер..

Той каза:

-"Хайнрих фон Стерлиш. Приятно ми е."

-Споделяме една и съща родина, какво правиш толкова далеч о нея?
попита го тя

Той каза:

-"Изпълнявам дълга си към нея. А ти?"

-Собствена изгода.. Не бях много добре приета, защото имам опашка и уши, които според мен са сладурски ...
Каза тя и опашката и се размърда ;д

Той я изгледа от глава до пети и каза:

-"Да. Макар, че е малко странно."

Ушите и клепнаха, опашката 'и спря да мърда и тя го погледна като каза:
-Ти ме мразиш!
Като няколко сълзи се стекоха по бузите 'и

Той направи една физиономия, която издаде недоумение и каза:

-"Как мога да те мразя, като дори не те познавам?"

-Ти си като онези, които постоянно ме гледаха странно..
Каза тя като се завъртя към бара и отпи от чашата

Той каза:

-"Ти не си обикновен човек. Нормално е да има повече интерес в погледите на останалите. Все пак извинявай ако съм те обидил."

Изида се усмихна и леко завъртя чашата, след което отпи
-На красавци като теб може да им се прости

Момчето се усмихна и каза:

-"И ти не си зле."

Изида го погледна леко надменно и каза :Д
-Не съм зле ли ?

Хайнрих каза:

-"Още е рано за други изводи." ;d

Изида хвана чашата си и тръгна към него и като беше достатъчно близко му я плисна в лицето и каза:
-Съжалявам, но винаги съм искала да го направя!
след което се усмихна и му даде няколко салфетки