Рудешки Дол

Тя отиде до кухнята и извади мляко от хладилника, като го затопли до температура, където нито е хладко, нито парливо. Тя си взе и котешките бисквитки и занесе млякото и бисквитките в хола, където беше поканила Икуто и Йору.

Лени пък започна да си играе с едно кълбо прежда.

Лени отиде при този който я викаше.

-А не тя си е моя.
Каза Лени и докато двамата я дърпаха накрая се заплетоха в нея.

Лени беше така притисната и стегната от преждата, че накрая измяука болезнено.
-Това боли, Гърдите ми, стомаха ми, краката ми всичко е притиснато от тази прежда, дори ръцете не мога да си поместя.

Обаче единственото което направи е да накрата котето да почна да мяука от болки заради преждата.
-Йору ще можеш ли да ни разплетеш?

-Нях.
Каза тя, като изведнъж усети крака на Икуто не там където трябваше и стана цялата червена.
-А чакай.
И си извади ноктите, като почна да къса нижките на преждата там където можеше де.

Най-накрая успяха, като Лени се залепи за ъгъла на хола и почна да дива тежко и да се опита да се поуспокои, че да спре да е червена като домат.

Лени се поогледа и забеляза че там дето е имало прежда, сега е останала червена следа и въздъхна. Тя легна на мекото и пухкаво килимче и си отдъхна.
-Добре ли сте?

Лени стана и взе всичката прежда заедно в Йору, после хвана Икуто за ръка и ги поведе към спалнята, Там тя остави Йору в едно меко котешко легло и се качи в своето в стил Cosmovoide, като попита Икуто дали ще е проблем ако спят на едно легло.

Лени се усмихна и си помисли, че надали ще се върнат. Тя свали минижупа и го хвърли за пране, после и бельото си и си взе една бърза баня. Тя се уви в една кърпа и легна на леглото си, като се сви на топка и затвори очи.

Лени се облече и излезе.