Алукард вс Рушуна

Той отпи достатъчно кръв, за да си увеличи силите. Момичето забеляза как той допря Джакала до коремът й, и изстреля още няколко патрона. Изглежда не беше заинтересован толкова от бюстът й, отколкото от кръвтта й.

Когато той допря Джакала до корема и тя бързо изстреля два патрона и когато Джакала изстреля свойте патрона те се забиха в едно дърво.
-Май няма да постигна нищо с вас, господин Кръвопиец?

Той се засмя, и отговори:
-Знам го този трик, имам предвит - дори аз съм го опитвал веднъж. Но ако наистина си навита, нямам нищо против!

-Моята цел е да накарам хората да не се бият, като използвам единствено тялото си и постоянно се усмихвам.
Каза му тя и си прибра пистолета.

-Значи имаме поне нещо общо. Аз съм ловец на вампири.

Тя се усмихна и извади една лента от чантата си. Превърза раната на врата си и се усмихна миличко.
-Беше ми приятно, господин Кръвопиец. Довиждане.
И си тръгна.

Както си седеше на едно място, Алукард изчезна в самото нищото...

» Къщурката на Рушуна