Еко срещу Нашимото Кагура

Еко дойде на арена , като се огледа и зачака опонента си.

Кагура дойде като погледна противника си и леко се усмихна.
-Let's get started..

Еко стоеше на едно място , като очакваше опонента му да направи първия ход.

Кагура просто си стоеше като попита:
-Няма ли да нападнеш?

От Еко излезна жълта светлина , което се засили към момичето..

Кагура вдиша дълбоко и издишша едно огромно кълбо леден въздух като прибави и малко от Ин енергията си в него.(все пак е жен така че даже има доста ин -енергия)

Еко погледна идващата атака, като се телепортира зад нея..Като е барна по рамото..

Кагура се премести за части от секундата на два-три метра от еко като извади едната си катана и я хвана с две ръце пред себе си.

Еко не спираше да е гледа с лявото си око.Като в ръката му се сформира огромнан черн атопка от Ин енергия , което с всяка изминала секунда се оголемяваше..

Кагура затвори очи като прибра катаната за една сек и едната й ръка застана на нимото на гърдите а другата на нивото на корема й като започна да се появява малка бяла светлина- която прерастваше в по-голяма енергийна сфера

До като се осети , топката беше толкова голяма , че беше закрила арената..А еко беше отгоре , като чакаше да се оголеми още и още..

В този момент Кагура хвърли енергийната сфера като та се завъртя няколко пъти около нея и след това се доближи до края на топката като започна да я абсорбира

Еко се усмихна , като реши да свърпва вече..Размера на черната топка беше 3 пъти повече от арена , като дори и малката топка , което абсорбираше неможеше да поеме цялата анергия за по малко от сек..Кето еко метна огромната топка , право към момичето..

Кагура направи една от триграмите като това й осигури защита от външното влияние на около 1 метър от нея. Тя покриваше това разстояния като от дланите й излизаше ин енергия и едновременно с това тя абсорбираше енергия от природата .

Еко слезна на земята, като се убърна с гръб и каза:
-Ти пичелиш.След което сбавни крачки тръгна на някъде..

Кагура погледна странно след което и тя пое по пътя си