Скалите над Езерото

Блеър дойде /в човешката си форма/, седна на една от скалите и се загледа нанякъде

Стийв правеше вечерният си roadwork и забеляза момичето.

Тя обаче така се беше отнесла, че не го видя

Стийв просто седна и я загледа без да й се разкрива.

По едно време тя легна на скалата и затвори очи

Стийв се опита да стигне до нея преди да си е отворила очите.

Котешкият й инстинкт я накара да отвори едното си око, но толкова леко, че той дори не забеляза. Щом разбра кой е до нея, тя реши да си остане със затворени очи и да се престори, че не го е усетила

Стийв така и не разбра, че тя го е усетила. Когато стигна до нея, легна до нея и почна да я гледа, докато не си отвори очите.

- Здравей - каза тя като все още държеше очите си затворени

Стийв отначало се стъписа, а после й каза:
- Как сме ?

- Ами добре .. Какво те води насам? - каза тя

- Общо взето нищо, просто минавах и те видях. А ти какво си правиш тук ?

- Скучая .. както винаги - отговори момичето като вече отвори очите си и леко се повдигна, като се подпря на лактите си

- Аха... Как сме иначе - изгледа я Стийв.

Тя се обърна към него и се усмихна
- Емии горе-долу. Ти как я караш ?

- Добре... Кога пак ще пием ?

Блеър се сети за махмурлука от предната пиянска вечер и направи странна физиономия
- Оо не знам - отговори тя

- Защо ? Вечерта наистина беше приятна... Особено това с желанията

- Емм .. тогава не може ли него да си по продължим ама без алкохол .. нещо вече не ми се пие - каза тя и се засмя

- Не се бях замислил... Добре, давай ти първа

Тя се позамисли малко, след което каза:
- Амии .. кажи ми .. какво най-много искаш в момента

- В момента... ами... да съм с теб, сигурно за да не ми е скучно, но наистина си готина. - и я прегърна.

- Ъмм .. ти си - подсети го тя и леко се усмихна

- А да... ами тъй като в момента не се сещам, ще използвам твоят въпрос и ако искаш можеш дори да го направиш...

- Амии .. попринцип и аз искам да не съм сама .. и май поне засега си намерих комания - каза тя и леко се засмя