Самотната бесетка

Той спря да говори за мъртви дракони - добър признак. Алекса се успокои малко и всичко наоколо утихна. Въпреки това не му каза нищо.

Е, мина ли ти?

-Ти си задник... - каза тихо Алекс и го погледна.
-Но си единственият ми приятел, за това да приемем, че ми е минало.

Данте реши да игнорира първата реплика... - Радвам се... Все пак не разбрах какво толкова е станало...

-Учили са ме... - започна Алекс, но не беше сигурна дали да говори.
-Учили са ме, че всеки дракон е владетел на нещо. Както моите дракони владеят елементите, също светлината и мрака, така всяко нещо се контролира от дракон. За това е грях да се убиват дракони, те са равновесието в живота. - тя млъкна. Знаеше, че звучи глупаво и той няма да и повярва, но според нея това не трябваше да се случва.

Хм... - за момент Данте се замисли... - Възможно е... За съжаление не можем да кажем със сигурност дали е така...

-Да, но за това не ми обяснявай кога и как... са умирали дракони. Не искам да знам. Те са като мои деца и това не ми понася добре. - Алекс го погледна в очите съвсем сериозно.

Разбирам...

-Радвам се - неочаквано усмивка озари лицето и.

Сега какво предлагаш да правим?

-Не знам, все аз казвам. Твой ред е! - каза му Алекс, а Лили пак се появи от нищото на рамото и.

Секс! хДДД

-Само това ли ти е в главата? - попита го Алекс.

Ако ще го правим - да! хДДД

-Тогава по-добре си го избий. - каза тя и повдигна вежда.

Данте се натъжи хД

Алекса го погледна и седна до него на беседката.

Той се разплака ХДДД

-Не, не плачи... - каза Алекс и въздъхна.

Dobre - i toi sprq XD

-Боже, спри да се държиш като дете... Като маниак повече ми допадаше.

Щом казваш - той започна да върти единия си пистолет... - Скучно ми е...

-Дай някаква идея тогава! - каза Алекса и се нацупи.

Аз дадох, ти я отхвърли...

-Приятелите не правят така! - заоправдава се Алекса.